Жюстин Енен: Малките неща ме правят щастлива
17 февруари 2012 18:51
Винаги ще ми липсва титлата от „Уимбълдън”, твърди бившата №1 в тениса
- Като бивша №1 в тениса разпознавате ли от пръв поглед талантливите деца?
- Да, забелязвам таланта, потенциала. Талантът се вижда за 2 минути, а за да видиш потенциала, трябва да опознаеш детето. Днес видях много талантливи деца, но не ме питайте дали съм видяла шампиони. Пък и да станеш голям шампион не е най-важното нещо в живота
Освен да играят тенис, децата трябва да учат много други неща. На тях също не им е лесно, защото светът непрекъснато се променя.
- Промени ли се нeщо във вас, когато се качихте на върха на световната ранглиста?
- Когато станеш №1, естествено, това ти дава голяма доза увереност. Аз лично не се промених – останах си същото момиче, което мечтаеше за всичко това, но помнех откъде съм дошла. Промени се отношението на другите към мен. Явно ставаш много по-важен за останалите, когато си най-добър в целия свят. Аз винаги съм се стремяла да ставам все по-добра. Дори когато бях №1, се опитвах да играя още по-добре. Работих много, защото не бях толкова висока и силна като съперничките ми. Трябваше да тичам два пъти повече за всяка топка.
И през цялото време не спрях да вярвам в мечтата си
- Помните ли срещите си с български тенисистки?
- Да, играла съм няколко пъти с Маги Малеева. Тя беше човек, с когото беше много приятно да поговориш, докато бяхме заедно в женския тур. Играла съм и с Пиронкова. Не харесвах да излизам срещу нея, защото играта й ми създаваше проблеми.
- А гледали ли сте Григор Димитров? Какво според вас не достига на българските тенисисти да влязат трайно в световния елит?
- Той е много талантлив. Има огромен потенциал и се бори да го реализира. Той все още е млад, при мъжете зрелостта идва по-късно. Сигурна съм, че ще върви нагоре. Все пак не съм запозната отблизо с него и с Пиронкова и не знам какво се случва при тях. Пиронкова е в топ 50, което само по себе си е нещо. Няма много хора в света, които са способни на това. Можеш само да работиш все повече, за да си сигурен, че си дал всичко от себе си. Не можеш да си сигурен дали ще е достатъчно, но щом си избрал да правиш нещо, трябва да се опитваш да го правиш възможно най-добре.
- Какво ви прави щастлива сега?
- Малките неща.
Да си седя вкъщи с хората, които обичам
Не е лесно да свикнеш с това, когато си водил такъв живот. Харесва ми също така да работя с децата.
- Липсват ли ви състезанията и следите ли какво се случва в тениса?
- Вече нямам нужда от състезания. В един момент просто реших, че е време в живота ми да започне нов период. Естествено, че следя тениса. Нивото при мъжете е впечатляващо. Там играта не спира да се развива, става все по-добра. Гледах финала на Australian Open между Джокович и Надал. Те направиха мач на ново равнище. Струва ми се, че при жените играта преминава през трансформация в този момент. Преди беше различно. Когато започвах, Граф беше най-голямата, а всяка от нас имаше свой стил. Хингис играеше по един начин, Серена Уилямс по друг. Аз и Моресмо донякъде си приличахме. Ким пък има други качества. Докато сега като че ли всички правят едно и също. Тенисистките от новата генерация вече трябва да поемат щафетата и те го правят, но все още не са изместили напълно моето поколение. Сега Азаренка е №1, но има много като нея
Сигурна съм, че това е просто един период и играта отново ще тръгне напред.
- Какво направихте в първия ден, след като спряхте с тениса?
- Аз спирах два пъти. Първия път бях изтощена. Бях №1, а тенисът беше моят живот, но имах нужда да спра за момент. Чувствах, че пропускам нещо. Отидох на почивка, но не си спомням какво точно правих в първия ден. Втория път бях контузена и ми беше по-трудно. Бях уморена, не ми се правеше нищо, не ми се тичаше, не ми се играеше тенис. Имах нужда от няколко месеца, за да се адаптирам към живота, но определено бях готова за това.
- Има ли шанс отново да се върнете на корта? Така и не спечелихте „Уимбълдън”...
- Не, моята игра вече е на друг корт. Имам различни планове в живота. Винаги съм вярвала, че човек може да е перфектен, и съм се стремяла към това, но приемам, че може и да не съм перфектна. Ето че ми липсва нещо и смятам, че този факт ме прави по-добра като личност. Титлата от „Уимбълдън” винаги ще ми липсва, но вече няма шанс да я спечеля. Съжалявам.
» Източник: 7 дни спорт
& 
