- Г-н Стойчев, какво предприехте, след като получихте молбата за помощ от родителите на национала Венци Трифонов?
- Веднага се обадих във федерацията. От там ми казаха, че правата на Трифонов са все още в предишния му клуб Виктория Волей и за да играе Венци някъде, трябва да има разрешение от клуба. А такова в момента нямало. 


- „България Днес” разполага с документи, от които се вижда, договорът между Венци Трифонов и Виктория Волей е изтекъл още преди две години, когато волейболистът е навършил пълнолетие. От БФВ предоставиха ли ви доказателства на твърдението, че Венци все още е състезател на Виктория Волей?
- Не съм виждал никакви документи, от нито една от двете страни. Разбрах обаче, че се води дело между Трифонов и Виктория Волей, като от федерацията ми обясниха, че то е приключило и решението на съда е в полза на клуба.


- Дело е заведено от Трифонов спрямо клуба, а не обратното! И решението в полза на пловдивския клуб е било само на втора инстанция. На трета Върховният касационен съд не го прие и върна делото, като заседанието е през май. Нима и това никой от федерацията не ви го обясни?
- Не и ще продължа да следя внимателно случая. Като треньор на националния отбор, а и като човек, към когото други хора са се обърнали директно за помощ, се чувствам длъжен да видя какво мога да направя по въпроса. Нямам директно отношение по случая, не съм страна по казуса, но смятам, че е недопустимо български волейболни национали да бъдат поставяни в такава ситуация, независимо от несъгласията между тях и клубовете!

- С кой от федерацията разговаряхте по казуса „Венци Трифонов”? Скандално е, че има хора в БФВ, които са склонни да заблудят дори националния си селекционер, за да наложат мнението си.
- Говорих с зам.президента Иво Константинов. Първо звъннах на президента на федерацията инж. Дано Лазаров, но той не си вдигаше телефона.

- Не за пръв път споделяте, че президентът на БФВ не ви вдига телефона, когато му се обаждате. Не ви ли обижда?
- Не съм обидчив по отношение на президента. Нещата съм ги приел такива, каквито са. Нямам никакви илюзии. Но проблемът не е в това кой с кого говори, а че един национален състезател не може да играе. Доколкото разбирам, решението на федерацията да не позволи картотека на Трифонов се базира на мнението на някаква комисия в самата федерация, а не на решение на съда. Ако впоследствие съдът реши на последна инстанция, че волейболистът е прав, то федерацията ще трябва да се съобрази с това решение, надявам се...

- Но до тогава Венци Трифонов ще трябва да работи като охрана или общ работни половин година, а той все пак е национален състезател!
- Именно това е нещото, което най-много ме притеснява. Смятам, че е недопустимо да се случва, независимо какви са договорните отношения. Абсолютно убеден съм, че само в България се случват такива неща! Много години работя в чужбина, в най-различни държави. И не съм виждал да има толкова много прецеденти и обсъждане на правата на състезателите. Затова е изключително важно всички тези неща да бъдат ясно регламентирани и договорите, които се сключват, да са юридически и правно издържани.

- Как става това в Италия и в другите страни, в които сте работил?
- Там лесно може да се избегнат такива неща, защото състезателите имат мениджъри, които се грижат за правата им, за това контрактите да са правно издържани. В България, по необясними за мен причини, всички се притесняват от мениджърите. От една страна, може би не са доволни от условията, които мениджърите поставят. От друга обаче самите клубове играят роля на мениджъри. За мен това е недопустимо, това е двоен интерес! 


- От всички български волейболисти и волейболистки, играещи зад граница, има само двама свободни агенти: Матей Казийски и Тони Зетова. Останалите са били принудени да подпишат обвързващи договори. Известно ли ви е това?
- Вижте, познавам ситуацията в България. И аз навремето - докато бях състезател, имах същите проблеми. Така че много добре знам за какво ми говорите. И смятам, че тази ситуация трябва да се промени!

- Не веднъж сте казвал, че за да има победи националният отбор, волейболистите в него трябва да имат по-високо самочувствие, кураж. Но може ли състезател, който през цялата си състезателна кариера е обвързан като роб, да има самочувствие?
- Абсолютно не! И тук възниква въпросът: Защо състезателите допускат това да им се случва? Да, в България системата е такава, че ги натиска всеки път, когато си потърсят правата. Но пък и състезателите трябва да имат много повече самоуважение и много повече гордост! Трябва да се изправят срещу такива неща! Българският народ исторически чака някой да дойде да го освободи. Волейболистите също. Състезателите си мълчат, подписват си договорите и после чакат някой друг да дойде да им реши проблема. Е, няма да стане! Бих казал, че е важно да се събудят тези състезатели и да вземат живота си в ръце!

- Точно в този момента навярно те биха ви напомнили резултата от битката на Венци Трифонов: изгонен от залата и принуден да работи като охранител.
- Да, открай време съществува въпросът кое е първото: яйцето или кокошката. Но аз съм се убедил, че ако никой не протестира и не иска да промени ситуацията, нищо няма да се промени. Инициативата трябва да е на самите състезатели. Това, което не ми харесва е, че хората в България само говорят, а реални дела никога няма. 


- Склонен ли сте да участвате или дори да инициирате дискусия за правата на състезателите в България?
- Не само, че съм склонен, но и вече съм поставил въпроса, още когато поех постта на национален селекционер. Това беше една от точките, които поставих пред Управителния съвет на БФВ - за изчистване на отношенията между състезателите и клубовете и ясен правилник за преминаване от клуб в клуб. Почти нищо от това не е свършено и нямам никакво обяснение от федерацията защо.

- Минаха два месеца, откакто потвърдихте, че оставате национален селекционер. Минава ли ви мисълта „Защо ми трябваше да си причинявам това”?
- Непрекъснато. Но всеки ден намирам повод да си отговоря положително, за да имам мотивация да продължа.