- Защо този сезон се представихте по-успешно, отколкото през 2010 г.?

- Трудно могат да се сравнят. През 2010-а и отборът, и пилотите грешахме много. Но си извадихме поуки и тази година внимавахме в детайлите, поради което машината стана по-надеждна. Механиците на Рено също се ошлайфаха и с двигателите нямахме никакви проблеми.

- През 2010-а имаше периоди, когато повече ви критикуваха, отколкото хвалеха. Как реагирахте?

- Продължих да работя в същия дух. Звучи просто, но в действителност не е леко. Някои пилоти понасят по-добре натиска, други - по-трудно. Разбира се, мен ме дразнят откровените глупости, които се пишат, но не можеш да промениш хората. Трябва да си готов за подобни неща в живота. В такива случаи е важно вечер, когато се прибереш в хотела, да се погледнеш в огледалото
Ако критиката е справедлива, приеми я и бъди честен пред себе си. Винаги знаеш виновника и причината за случилото се. Затова остани верен на себе си.
- Това ли е всичко?

- Важно е и обкръжението. Около теб трябва да са правилните хора, на които винаги можеш да разчиташ.
- През 2011-а Ред Бул ли стана по-бърз, или Макларън и Ферари бяха по-бавни?

- Миналата година куп детайли доведоха до големи промени. През 2010-а в основата на концепцията на машините бяха двойните дифузьори. През 2011-а всичко се строеше около изпускателната система, взаимодействаща с дифузьорите. Едни се справяха по-добре, други - по-зле, но конкуренцията между топ отборите се изостри максимално, съдейки по резултатите от тренировките. Важен фактор бяха също гумите и настройката на шасито. В Корея например в петък най-бързи бяха пилотите на Макларън. В събота ние поработихме по-усърдно върху настройките и в неделя спечелихме. На Сузука нещата се обърнаха и ние изпуснахме победата поради грешки.

- Тази година вие и вашите инженери ни изненадахте с неочаквани тактически решения, но нито веднъж не допуснахте грешки. Откъде такава увереност в действията?

- В някои случаи поемахме определен риск. Не може да се каже, че в началото бяхме убедени, че ще се получи. Спомнете си финалната гонка през 2010 г. в Абу Даби. Ферари привика Алонсо в бокса като реакция на питстопа на Уебър и в този момент това изглеждаше логично решение. В крайна сметка обаче то струва титлата на Фернандо. Миналия сезон в Монте Карло чух по радиото командата "В бокса!" и разбрах, че задните ми гуми сдават багажа. А да изкараш състезанието с един питстоп бе невъзможно. Беше нереално дори за пилотите в средата на колоната, макар че те можеха да рискуват повече, отколкото лидерите. Въпреки всичко спечелих състезанието!

- Това говори за зрелост, свойствена на световен шампион...

- Когато в хода на надпреварата възникне подобна ситуация, аз съзирам в нея по-скоро шанса, отколкото проблемите.

- С внедряването на обдухваните дифузьори оборотите се повишиха до практически неестествена скорост. Кое ви помогна да свикнете с тези машини – вяра в технологиите, вяра в бога или смелост?

- Аз съм свикнал да се уповавам на своето усещане. Това ми помага да разбера кога се доближавам до предела на възможното. Преминеш ли пет пъти един завой, вече знаеш как трябва да го направиш. Постепенно нещата започват да ти се получават и скоростта расте. Помня това още от Формула 3. Тогава ми обясняваха, че при вземането на завой със 150 км/час машината излита от трасето, а при 180 км/час го преодолява безпроблемно, защото при такава скорост колата генерира по-висока сила на притискане. Аз не съм уморен от живота и пробвам ту едно, ту друго. Стъпка по стъпка вървиш напред и изведнъж усещаш, че пред теб се открива ново измерение. Това се повтаря отново и отново и ти пак правиш следващи важни стъпки.

- Дори без особени инженерни познания?

- Не бих казал така. Като гледам дифузьора, аз се старая да си представя как работи, когато въздухът минава през него. Така разбирам по-добре поведението на колата.

- Гледате ли записи на Гран при?

- Само ключовите моменти. След всеки състезателен уикенд аз съм длъжен да анализирам и да си водя записки за по-важните неща.

- Вие събирате шлемове, бейзболни шапки, бутилки от шампанското на подиума. Колекционер ли сте?

- Не. Събирам ги, откакто съм във Формула 1. За мен нашият спорт е особено явление. Тук свикваш с много неща, но не бива да свикваш с победите. Когато на подиума ми връчат бутилка или шапка, те остават за спомен. Някога ще се заема да си подредя красиво колекцията.

- Известно е, че постоянно променяте дизайна на шлема си. Не смятате ли, че шлемът е неприкосновена вещ, нещо като визитна картичка на пилота?

- Някои детайли на шлема остават неизменни - като логото на Red Bull. Но аз мога да внеса и нещо свое. Харесва ми да експериментирам заедно с дизайнера, който се занимава с оформлението на моите шлемове. В същото време се възхищавам от шлемовете на някои пилоти, оформени по един великолепен начин. Това са каските на Айртон Сена, Деймън Хил, Дейвид Култард. Прост, но характерен дизайн, който не можеш да сбъркаш.

- Вие принадлежите към интернет поколението. Рубенс Баричело пише в Twitter и го четат 1,2 милиона фенове. Не ви ли се иска и вие да вършите нещо подобно?

- Аз принадлежа само частично. Не смятам, че интернет е средство за истинско общуване.
Те са посредствен и безличен способ да се контактува с други хора. Аз предпочитам личните беседи, лице в лице.