Заблудените хора

Животът, който живеем, е някакъв сън, някакъв кошмар, от който събуждане няма. Родихме се в рая на света и го превърнахме в ад, защото, първо, българинът никога не е вярвал в Господ, във възмездието и в Страшния съд и второ, защото като най-хитрите и най-умните продължаваме да поверяваме съдбата си на най-неподходящите. На тези, за които не сме нищо повече от матриал.

20 години тъпчат главите на простия народ с глупости. 20 години му размахват някакви плашила и той не може да осъзнае, че не е страшно миналото, страшно е настоящето и в това настояще все повече хора живеят от кофите, а България е изправена до стената. От мутри, милиционери и физкултурници. От някакви недоразумения, които ще се поупражняват с нас, след което ще си дигнат капите, а ние пак ще сме тук да сърбаме каквото са ни надробили.

Не мога да спра да се удивлявам как тези, които очевидно не могат да мислят, които не са в състояние да разбират и тълкуват елементарни неща, са със самочувствието, че много знаят. Че знаят всичко. С каква лекота определят и квалифицират. От дълго време разсъждавам върху един от най-трудните за разбиране стихове от евангелието на Матея: “Блажени нищите духом, защото е тяхно царството небесно", а животът не спира да произвежда събития, за да бъде това послание правилно разбрано. Не само от мен, не само днес, през всички тези векове, в които Словото ни е било подарено.

“нищите духом” е не толкова точен превод на арамейското “Miskinu б Ruh”, езикът, на който е говорил Исус. В арабския език на Сирия тези думи означават простосърдечните, непретенциозните и смирените пред Волята Божия хора. Пак Матея довършва посланието с още един стих: “По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.” (Мат. 19:24) Защо? Ами защото богатият, богатството е по природа несъвместимо с непретенциозността. То не само че е повече от необходимото, но то, както убедително забелязваме понастоящем, твърде често е и завзето, заграбено, откраднато.

Това е, което най-много липсва и заради което сме наказани и продължаваме да се самонаказваме. Липсват простосърдечните хора, липсват тези, които не си мислят, че знаят, а които наблюдават, които разсъждават, които не обобщават. Които не могат да бъдат заблудени, защото се съобразяват с фактите и защото изхождат от тях.

И в това също има парадокс. От едната страна са “богатите”, които отказват да забелязват предупрежденията, които им се дават и които финансират манипулирането на простия народ, за да умножават неговите страдания. Които могат да пострадат от всичко друго, не и от заблудите на народа, който манипулират. От другата страна са тези, които не са богати, но които произвеждат манипулации и с това са потърпевши. Защото участват във формирането на хора неспособни на критична мисъл, а впоследствие същите тези хора формират и техния живот. С неспособността си да разберат за какво да се борят, срещу какво да противопостоят и на кого да поверяват бъдещето на своите деца. На своите деца, защото те, със своите решения и действия напълно заслужават съдбата си.

Що се отнася до манипулациите няма малко и няма голямо. Няма значимо и няма безобидно. Всяка успешна манипулация формира типологията на ЗАБЛУДЕНИЯ ЧОВЕК, чиито дела впоследствие се връщат стократно умножени при нас. Няма по-голяма идиотия от идиотията да твърдиш, че някакъв футболен отбор може да бъде създаден с партиен указ или че БКП си е имала отбор. Това може да бъде застъпвано единствено от завършени идиоти, а самият факт, че толкова много хора убедено го преповтарят, красноречиво доказва защо съдбата на България за двайсетина години бе поставена на карта. Защото подобни няма как да знаят нито какво се случва, нито защо им се случва.

Тезата, че ЦСКА е създаден с партиен указ, не само не се доказва от нито един конкретен факт, от някакво свидетелство на миналото или от някой съвременник на онези събития. Тя противоречи на всяка елементарна логика. През 1948г., когато преминалото към спортния комитет на военното министерство дружество Чавдар се обединява с кварталния Септември, вече съществува отборът Спартак. В който почетен председател е неговият кръстник и министър на вътрешните работи Антон Югов. Вече ПСК “Левски” е успял да си избере за почетен председател члена на ЦК на БКП и Политбюро другарката Цола Драгойчева – Соня, една от най-верните съратнички на Георги Димитров, за която един по-истински левскар от настоящите сини милиционери, Стефан Нойков, е написал следното в книгата си “С Левски по дългия път през времето”: “В трудни за Левски години много ценна подкрепа ще му дадат министрите Атанас Димитров и Руси Христозов, за Левски – по думите на Иван Аладжов – ще се застъпи енергично и Цола Драгойчева, която по това време е министър на пощите.”. Е кому е необходимо при положение, че имащите отношение към спорта и футбола партийни фактори са вече обвързани с конкретни отбори, БКП да си измисля такъв? И след като евентуално го създава какво ще стане със същите партийни другари, които според логиката на абсурда хем го създават, хем нямат нищо общо с него? Защото Антон Югов си е в милиционерския Спартак и според футболистите от онова време много обичал да се храни с тях във ведомствения стол. Соня в пощенския Левски, където кадрувала за футбола и подарявала телефонни постове след спечелена титла и всеки един останал министър във ведомствения си отбор, ако ведомството е имало такъв

Да оставим това. Да зададем въпроса кому е било нужно да се прави така, че БКП да си има отбор? Ако някой от преповтарящите тази малоумна хипотеза си мисли, че през 1948г. е имало европейски клубни турнири и КЕШ много греши. Нямало е. Нямало е дори телевизори. Те се появяват по-късно. И тогава обаче е имало запалянковци. На Славия, на Локомотив, на ПСК Левски, на Спортист и т.н. И БКП си създава отбор, за да настрои всички тези хора срещу себе си и без да пуска циркулярно, задължаващо всеки един комунист да става цесекар?!? Тогава и по-късно.

За разлика от отбора на Подуяне в ЦСКА се знае всичко, защото ЦСКА има история. В това отношение при сините цари гъст и непрогледен мрак, заменен от видения и миражи, митове, легенди и откровени измислици. Заради което не съществува нито един подуенец, който да знае как и защо се появява ПСК Левски през 1944г. и заради което сините и понастоящем не знаят кога са се появили. През 11-та или през 14-та година на миналия век.

Три години след като АС 23 и Шипка създават Чавдар (най-вече те) той изпада във Втора софийска дивизия. Тогава деятелите на отбора осъзнават, че няма как да се борят с ведомствените отбори, които един по един привличат техните играчи и че е нужно и те да станат такъв. Колко елементарно и колко простичко като всяка истина. Знае се и по чие предложение се е случило това. По предложение на стария и уважаван деятел на Шипка Михаил Михайлов (бай Михо), работил като счетоводител във военното министерство. След като Чавдар преминава към спортния колектив към Централния дом на войската, на историческата сцена се появява друга активна личност. Майор Мирски, първият началник на ЦСКА. По негова инициатива и благодарение на приятелството му с Петър Михайлов, Чавдар се обединява със Септември, за което и деятелите на двете дружества подписват обединителен протокол. Целта е да се придобие по-висока класа, но първо предложението е отправено към отбора на квартал Хаджи Димитър – Спортист. Защо първо към него? Защото по това време благодарение на сталинизма най-добрият отбор е вече ПСК Левски, но за сметка на това Спортист ги е биел редовно и сините са имали комплекс от него. Спортист обаче отказва. Е дали щеше да откаже, ако ЦСКА бе създаден с “партиен указ”?

В цялата тази история има един любопитен момент, с който съдбата и днес се надсмива над подуенските измислици. Една година по-късно, през лятото на 1949г., БКП, след като е решила по-важните задачи, вече се обръща и към спорта. Излиза с едно решение озаглавено “Решение на ЦК на БКП за състоянието на физическата култура в спорта и задачите на партията в тази област.” Тогава именно се създават ДСО-тата и всички отбори стават ведомствени. Ако ЦСКА не се беше появил през 1948г. в резултат на обединение на равнопоставени отбори като ведомствен отбор, той най-вероятно щеше да се появи през 1949г. в резултат на партийно решение. Както през 1949г. се появява Академик, пак по ирония на съдбата един от най-симпатичните отбори, обединяващ студентите-спортисти, нямащ свой предшественик и аналог преди това. Естествено и тогава Академик не се появява, защото БКП е имала причини да иска да си има отбор.

В заключение, както отдавна се знае, всеки един народ и всеки един човек сам определя съдбата си. Г-да, сини журналисти, спрете да манипулирате и спрете да заблуждавате! Положете усилия да напишете собствената си история и не фабрикувайте нелепици за чуждите! Не формирайте възможности и не създавайте ЗАБЛУДЕНИ ХОРА, способни да вярват на откровена малоумщина! Помнете, че делата на заблудените и на способните да бъдат заблуждавани в крайна сметка се обръщат срещу всички нас! По начина, по който съществуваме понастоящем.