Съдиите вече целуват ръката на хитреца Моу

Той спечели. Барса трябва да му направи унизителен шпалир на "Ноу Камп", ако спечели дотогава шампионската титла. Той спечели. Е, добре, хитрецо; така да бъде, манипулаторе; треньоре? Добре, нека да му го признаем. Но той спечели. Дойде и използва същата стратегия, както в страните, в които е бил треньор и е печелил първенствата. Започна да критикува всички, особено футболните закони и правила в това първенство, каза, че го малтретират, че са вманиачени срещу него, че съдиите подкрепят неговите съперници. Но най-вече: той унищожи и разби съдийската гилдия. И реферите се изплашиха, че може да им се случи нещо от нечия ръка - на Върховно същество (Флорентино Перес) или не. И с настъпването на втория сезон, този, който той винаги обявява за свой най-силен, за идеалния, този, в който жъне посятата реколта, съдиите започват да му помагат – безочливо и безсрамно. Ето затова са толкова добри вторите му сезони. Не защото вече е наложил система на игра или е сполучил със състава (всички сме единодушни, че идеалният състав на Реал М се получи щастливо за неговия треньор точно когато той бе проснат на въжетата), а защото съдиите вече свирят наплашени. И накрая завършва победно, а онези, които винаги, винаги, винаги, са уважавали реферите, са най-ощетени в сравнение с онези, които винаги, винаги, винаги са им показвали неуважение. Той спечели. Дойде и изненада всички ни с това, че бе толкова смел да унищожи съдийската колегия, състезателната комисия, Лигата, Федерацията и дори този, който определя началния час на телевизионното излъчване на мачовете. А ние, като пълни наивници, си вярвахме, че няма да му се размине. Да, ама не. Хитрецът спечели и се запъти към нова титла в нова страна. Свалете шапка пред този португалски вълшебник, който, на всичко отгоре, се надсмива над всички нас.
Това, което в неделя вечерта стана на „Бернабеу”, където Реал Мадрид на Жозе Моуриньо, нека вече да го кажем, господар и владетел на Бялата къща по пълномощие на Флорентино Перес, показва, че Моу отлично знаеше какво прави. И в крайна сметка съдиите се нахраниха от ръката му. Разбира се, Барса изпусна цял куп точки в Лигата, почти всичките от игра, или не, защото понякога отборът не играеше, особено като гост. Но това, което в неделя вечерта направи съдията Ундиано Майенко, в нощта, в която в крайна сметка започваше да се решава всичко, или почти всичко, бе да целуне ръката, която ги ругаеше, която ги малтретираше. Защото минута преди почивката Серхио Рамос трябваше да бъде изгонен (същото трябваше да стане и с Лас срещу Барса), защото без топка атакува Дел Орно. И тогава на Мадрид щеше да му се наложи да играе с 10 (при 0:1) от този момент. И дузпата на Ибора не заслужаваше втори жълт картон, но му го показаха и Леванте изигра цялото второ полувреме с 10 души. Ето такъв е животът в малкия свят на Моу. Едно чудовище, наистина.