Левски и ЦСКА са готови за шоу

Зимата на 2012 година ще бъде запомнена като една от най-студените и снежните в последните много години. За феновете на Левски и ЦСКА последния месец вероятно е най-непрофесионалния и смешен що се отнася до селекция.
И двата ни водещи отбора правят всичко възможно да докажат на верните си фенове, че организацията им е далеч от европейските стандарти, а те тръгнали да гонят Шампионска лига.
Нито при сините, нито при червените има правила, по които се правят трансфери. Най-напред това се отнася за изходящите такива. Едните си продадоха или подариха нападател (б.а. - Арс) и защитник (б.а. - Рисп) много преди да намерят заместници, а другите получават предложение след предложение, но не знаят сърби ли ги, боли ли ги. Днес продават, утре си прибират стоката под щанда, вдругиден я вадят със завишена цена, но понеже няма купувачи сменят етикета с по-ниски от началните пазарни стойности. Платини се продава, след един час вече е непродаваем, а на следващата сутрин вече има трето решение на шефовете на ЦСКА. Левски пък като че ли няма какво да продава.
Много по-интересно е при покупките. И сини и червени като че ли за първи път правят селекция, няма такива комични сделки. Повече от половината евентуални попълнение на столичните грандове не само, че са абсолютно непознати на широката публика, те са неизвестни дори на тези, които са готови да плащат. В понеделник се предлага един страхотен футболист, във вторник вече нашите гледат 1-2 негови мача на запис или подбрани изпълнения в Интернет и, в сряда вече пращат самолетни билети и в четвъртък нашия човек вече е на линия. Едва тогава се разбира, че той или не е играл от много време в официални срещи или има повече контузии и травми от ветеран от войната.
Прави впечатление, че допирната точка при Левски и ЦСКА е, че сякаш те са се разбрали привлечените играчи да не са участвали в мачове поне в последните 6 месеца. Картелното споразумение работи – при сините и при червените идват играчи, които или са затънали в нафталин или имат добре прикрити физически проблеми. И понеже сделките в повечето случаи стават в момент на закъсняла селекция, граничеща в безизходица, се сключват откровено рискови договори. Все едно и в двата клуба се готвят за нови телевизонни развлекателни предавания. Шоуто е гарантирано, защото идеите са свежи. По-добре куцо пиле, отколкото празен двор – явно това е някакъв вид застрахователна максима при Левски и ЦСКА, които постоянно са притискани от пресата защо не правят селекция. Клубовете понякога в последния момент разбират, че са на път да си хвърлят парите на вятъра. А кога ли ще настъпят времената, когото новите попълнения са следени поне половин или една година и дори се търсят недостатъци относно личния живот…
Част от тези, които ги искат ЦСКА и Левски – няма къде да ги следиш, защото не са играли между 6 месеца и 1 година. Това е новият критерии за селекция на грандовете.