Май и Бербатов ще излезе мек

Димитър Бербатов се завръща в националния отбор на България и това вече не подлежи на кой знае какво съмнение. Просто е само въпрос на време единствената актуална голяма българска футболна звезда да прекрати бойкота си и да облече националната фланелка, което със сигурност ще се случи още преди началото на световните квалификации.
Последният път, когато Бербатов коментираше съдбата си, бе казал цитирам буквално „Ако ви трябвам, ме извикайте да ви оправя футбола”. Очевидно завръщането на Димитър Бербатов няма да има никаква връзка с оправянето на футбола, и който е имал надежди от подобно естество, жестоко се е заблудил. Бербатов се завръща не за да оправи футбола, каквато представа бе създал, а за изконсумира определени дивиденти от морално, материално и емоционално естество. Явно натискът около него е станал прекалено сериозен и явно Глобул Юнайтед е прелял чашата на търпението и стоицизма у него. Може да се предполага, че е бил атакуван, съблазняван и изкушаван от най-високо място и в крайна сметка омекването е факт. Той ще се завърне макар и от това да произтекат съмнителни ползи най-вече за самия него, а за националния отбор пък е съвсем ясно. Разликата с него и без него е пет или шест точки в крайното подреждане, които ще класират България на четвърто вместо на пето място. От създаденото впечатление за своя по различен от конвенциалното за среден български футболист интелект Димитър бе създал

Погрешната представа

Че няма да участва в познатите циркове от миналото, в които изпадаха някои негови колеги с окончателно оттегляне и бързо преосмисляне на вече взетото решение. Бербатов даваше вид на човек, който няма да направи компромис и няма си върне думата назад. Дори наблегна на това, че е от македонския край, но явно в наши дни и македонците вече не са това, което бяха. Начинът по който той изкоментира възможността да се завърне напълно го изравнява по нелепост със Стилян Петров, който сътвори подобна глупост преди 4-5 години. Тогава Стилян се бе разсърдил нещо на някой, но това не му попречи да участва в някакъв уникален водевил с някакви срещи във Виена, които на практика никога не са се случвали и това лесно може да се провери. В крайна сметка на Стилян като вариант да спести част от достойнството си му остана да се разсърди на журналистите, което и направи. Надявам се, сценарият при Бербатов да не е същият, защото през времето на своя бойкот той доста охотно общуваше с журналисти и ще бъде нелепо сега да се почувства отново засегнат. А той последното го може!
Всъщност най- трудния въпрос пред Димитър ще бъде обяснението защо всъщност се връща. И какво от обстоятелствата накарали го да вземе предишното решение се е променило. Има нов треньор, но той и с предишния се разбираше чудесно. Тези, които обаче назначават треньора са същите, а недоволствата на Бербатов бяха към тях. Може пък да му е обещано, че нещата ще се променят и управлението на футбола също ще да бъде сменено!? Има един човек в държавата, който определено може да дава подобни обещания, а понякога дори да ги изпълни.

Бербатов типична
жертва на
„синдрома Бест”

Винаги съм гледал с огромно подозрение на емоционалната страна на мотивите на Бербатов да напусне националния отбор. И не смятам, че в основата на неговата обида, е това, че Лечков го е наранил с непремерени думи. Димитър Бербатов е жертва на синдрома Джордж Бест, от който страдат всички футболисти, надвишили лимита на отборите в които играят и не могат да постигнат желания резултат. Най- характерния случай в това отношение е ирландеца Джордж Бест, който бе най-добрия футболист в Европа, но националността не му даде възможност да се покаже и в състезания с участието на най-големите футболни нации. Чак през 1982 година Северна Ирландия се докопа до участие на световно първенство, но Бест вече бе преминал 35 и не му бе интересно. Долу-горе същата е ситуацията с друг номер едно в Европа -Денис Лоу. Когато той бе в стихията си, Шотландия не блестеше, а когато отборът стана някакъв фактор на Лоу бяха минали силните дни.
Но защо да се връщаме толкова назад. В съвременния футбол имаме две емблематични фигури в ситуацията на Бербатов. Райън Гигс безспорно е сред футболните великани на нашето време. Десет години мъчително се опитваше да направи нещо за своята родина Уелс и общо взето нямаше положителен резултат. За футболист, който е свикнал да печели във всеки мач, да вдига купи и да играе на финали, ситуацията няма как да не е била доста неприятна. Аналогично е положението при финландеца Яри Литманен.
Самият Бербатов достатъчно категорично се е изказвал за възможностите на националния отбор. Направи го и с каляската, което разбуни духовете, но много често е бил самокритичен. Максимумът в тази ситуацията е да се види, че България има един наистина световен футболист. Той и сега като твърда резерва в Юнайтед е в Топ 50 на централните нападатели в света, а беше време когато бе и в Топ 5 в силните му дни в Тотнъм. За сравнение алтернативите му в националния отбор Макриев и Генков са извън Топ 500, ако въобще ги хваща мерилото.
В повечето мачове Бербатов е играл за родината си с достатъчно желание да подчертае своята безспорна класа. Това обаче видимо е недостатъчно, за да бъде победен който и да било сериозен отбор в Европа и да се стигне до класиране за голямо първенство. И няма как да бъде променено, за което най-малко е виновен самия Бербатов.

Какво ще произтече

Положителното в цялата история, е че наистина ще има искрен ентусиазъм у феновете, които са лековерни и ще пренебрегнат обстоятелствата. За начало всички те, без значение сини или червени, ще посрещнат Митко с огромно въодушевление. А това със сигурност означава настроение, което все пак е по-добре от това, което гледахме в мача срещу Уелс. Не е никак малко един футболист да напълни стадиона и да даде но хората надежда. Може и да е изцяло ефимерна, но все пак е по добре от нищо.
Лошият сценарий е, че след първоначалната еуфория отново ще се върнат претенциите към Бербатов. Защо не вкарва решителни голове, защо не носи победите, защо няма влияние върху съотборниците си. Ще се изкаже и някой авторитетен разбирач. Той е такъв, че ще дава поводи за подобни оценки. Никой не може да очаква Бербатов да се превърне в някакъв различен човек. Да стане народно момче и да влезе по-човешки в сърцата на феновете. Вродената му прекомерна за футболист интелигентност, вероятно по майчина линия, винаги ще бъде пречка да установи простичък контакт със своите реципиенти. Липсва му онази простота в общуването, която хората в България харесват особено много.
Едно нещо обаче няма как да се случи- Бербатов да бъде обвинен във видима корист при това завръщане. Преди се е случвало и други да го правят, но се е задавало участие на световно първенство или пък просто е трябвало да бъде спечелена война. При Бербатов нито световно се задава, нито пък той самия има някакви войни с хора от собственото си поколение. Просто да го питаш и него за какво всъщност го прави!