ЦСКА бяга от селския футбол

Шампионска лига се подновява тази седмица, първенствата на Англия, Испания и другите развити футболни страни ни заливат цяла зима, но на нас вече ни се гледа нещо българско и родно. Трюфелите са си трюфели, спагетите са си спагети, но шопската салата няма заместител.
Благодарение на колегите от Sportal.bg любителите на футбола могат да гледат контроли на българските отбори в Анталия, като тези, които са гледали мачовете с участието на ЦСКА София не може да не са забелязали, че отбора има развитие в спортно-технически план.
Тимът на червените изглежда леко тромав, ленив, но с ясна цел и посока, което е характерно за субект, който много време е бил оставен да се носи по течението и е живуркал с мисълта ден да мин, друг да дойде. Армейците са като тим, който в спортно-технически план доскоро е бил подвластен на апатията. Сякаш всички са си мислели: „Ние сме ЦСКА, половината мачове ще ги спелечим защото носим емблемата на гърдите си, за други ще ни помогне някой съдия, а трети ще вземем защото съперника е слаб“.
Сега отборът играе така, сякаш не иска нищо даром, все едно са въведени нови правила и всички са длъжни

стъпка по стъпка
да вървят напред,

без тарикатлъци и дребни партизанщини.
ЦСКА се опитва да играе съвременен футбол, като на този етап дори не може да се каже, че са наляти изцяло основите на новия отбор. Видимо е, играчите са преподредени в сравнение със ситуацията от ранната есен, движението им без топка също е по друг начин, а от там всичко се канализира и към самата игра. Ясно е като бял ден, че архитект на всичко това е Драголюб Симонович. Ако четете редовно пресата, има опасност да си помислите, че Дуци е като кръчмар на когото не е излезнала ревизията и е наказан да помага във футболен клуб ЦСКА като се мотае около отбора, разказва вицове и събира топките и пособията след тренировката. Собствениците на клуба обаче много добре знаят какъв е единственият верен път, за да направят печеливш бизнес. На тях им трябва добър отбор, който играе съвременен футбол, а истината е, че в България такъв продукт се гради бавно, дори много бавно, защото голям процент от играчите са точно от категорията любители на живуркането и не се напрягат да научат нещо ново, ако изобщо има кой да ги научи. Юруш на маслините, дайте да дадем, да се концентрираме и мотивираме, ако може да излъжем този и да изклатим някак си онзи – с такъв стил не се прави качествен отбор, който да е дългосрочна и печеливша инвестиция.
Ненаучените футболисти се нуждаят от време и специално обучение, за да бъдат добре подредени и да научат какво точно се иска от тях във всеки един момент и след стократни повторения в тренировъчния процес, те да го покажат. Със селския футбол, при който за голяма част от изпълненията се разчита на интуицията, късмета и индивидуалните качества на някои от звездите, няма как да бъде изграден отбор, който да играе добре, да пълни стадиона и да носи печалба на собствениците.
В Анталия виждаме от ЦСКА точно това – наченки да градски футбол. При този стил още от изнасянето на топката от своята половина, не може и не трябва да има нищо случайно. Ако държащият топката среща трудности при изнасянето и, той веднага отива на вариант 2 и в момента, в който вземе решението, останалите десет футболисти знаят какво съдържа вариант 2 и се ситуират според него. Ако и това не стане, всички се настройват за минават на вариант 3. Всичко това става за секунда-две. Следващият път топката се изнася от фланга, където също се разчита всички да са запомнили и отработили на тренировка това, което се стремят да се получи в мача.
Поради една или друга причина

селекцията в ЦСКА
е организиран хаос,

което няма как да не се отрази на всичко това, но е видно, че някои неща вече носят печата на произведени от Драголюб Симонович. На този етап явно целта на скрития треньор е да има трима от четири знаещи и грамотни футболисти във всяка линия, като проблем е защитата. Голяма пречка ще е липсата на научения на изискванията на Дуци бранител Костадин Стоянов, който я се върне през пролетта, я не, ако наказанието за допинг бъде увеличено.
Твърде интересна се очертана халфовата линия, където Галчев и Анеси засега изглеждат прилично сработени и гъвкави, а напред скелета на отбора съдържа надлъжно разположеното бразилско нападателно дуо Мишел Платини – Жуниор Мораеш. Първият изглежда влиза в релси, като все повече взима участие в цялостните отбранителни действия на тима и понякога се връща дори до аутлинията в своята половина. Платини обаче постоянно е буре с барут, а такива играчи са повече вредни, отколкото полезни и е не е лошо да се потърси алтернатива. В средата от полза ще е Коста Янев, който ще изглежда малко по-различно отколкото при първия си престой в ЦСКА именно заради треньора.
Бюрократичният момент няма как да се спъва развитието на отбора. Анеси е с някакъв неясен статут, а и всички разправии ще му се отразят на играта, но в момента той е супер попадение. Личи си, че макар и за кратко е бил в цеха за преработка на Димитър Димитров – Херо, знае кога да задържи топката в средата, кога да я отиграе с успореден на тъчлинията пас или да я изкара по диагонал към включващ се външен халф или краен защитник.
Изобщо, макар и в контролни срещи, се вижда, че ЦСКА гради нещо ново в спортно-технически аспект. Специализираните тактически тренировки от нов тип са полезни не само за изграждането на пролетния отбор, новите и особено младите играчи ще придобият изключително полезни за по-нататъшното развитие познания. Това е проблем не само тези, които са в ЦСКА – много футболисти са учени погрешно и това се вижда наесен, когато средна ръка европейски тимове изнасят лекции и на ходом само с по-добро позициониране и правилно движение без топка взимат предимство и обикновено печелят срещу мотивираните и надъхани до краен предел наши тимове, които издишат тактически.
Въпрос на далновидност и стратегия е дали инвеститорите от „Титан“ ще продължат тази линия, ще градят отбор за бъдещето или ще се върнат на пътя на футбола, който е базиран на принципите на концентрацията и призивите „заедно можем всичко“, проповядван от една друга група треньори, към които спада и Димитър Пенев. Да, наясно сме, че Пената в момента е картина с говор, който пращи и трудно се чува нещо. Така, че шефовете трябва овреме да седнат и да обяснят на хората, че Стратега е там заради името си и лиценза, а всичко в тима се върши от Драголюб Симонович. Който сам си е виновен, че не намери време и сили да си изкара треньорски сертификат и затова сега двамата дават повод за спекулации относно взаимоотношенията им.
Отстрани шефовете на ЦСКА изглеждат сериозни хора, но вече четвърта година не могат един път завинаги да вземат едно важно решение. Димитър Борисов и Иво Иванов не искат или не могат да разберат, че един път завинаги трябва

да избягат от
димитърпеневизма

не като присъствие на Димитър Пенев в клуба, а като явлението, от което ЦСКА трябва да се отърве. Ако гущера скъса опашката си да робува на легенди, едва тогава червения клуб може да заживее в новото време, иначе всичко е обречено.
Абсолютно вредно е разбирането, че постовете директор на клуба и старши треньор трябва да бъдат хора, които сумарно са изяли един чувал сол на „Армията“ (специално за Димитър Пенев отваряме скоба – не става въпрос някой да изконсумира чувал сол наведнъж).
Не само, че никъде не е записано, че на работа в клуба трябва да има половин дузина легенди и ветерани, а е препоръчителни техния статут да бъде уважаван по съвсем различен начин. Такива са времената, няма начин, сега се ценят мислещите мозъци, а няма как всички гении на света да са събрани на една маса, където са седнали група хора, които са легенди или обикновени ветерани на ЦСКА.