С 4 дузпи в един мач сър Алекс щеше да е щастлив

В сезон, в който не можеш да бъдеш сигурен за каквото и да е било, това бе мачът, който изобилстваше с всичко. Имаше свирени дузпи за Юнайтед, имаше несвирени дузпи за Юнайтед, имаше автогол на Джони Еванс, имаше още един гол, при който на практика топката влетя в мрежата на Юнайтед от рамото на Рио Фърдинанд.
Имаше и такъв зверски шут на Хуан Мата при втория гол за Челси, че ако вратата не беше застопорена в земята, тя можеше да изхвърчи от стадиона.
Феновете на Челси трудно можеха да повярват какво всъщност се случва. След поредни равенства с Норич и Суонзи отборът без Джон Тери, Франк Лампард, Ашли Коул и Дидие Дрогба дръпна с 3:0 на шампиона.
В този момент колегите сигурно вече са почнали да пишат материали, изобилстващи от прилагателни, които обясняват как Вилаш-Боаш на практика доказва, че на "Стамфорд Бридж" има живот дори без старите кучета.
Това обаче не бе просто какъвто и да е мач на Челси - защото противник на лондонския отбор бе сър Алекс Фъргюсън. Човекът, който успява да разбуни духовете всеки път когато стъпи на "Стамфорд Бридж". Миналата година той открито нападна рефера Мартин Аткинсън за спестен червен картон на Давид Луис и дадена късна дузпа за Челси. Това му коства наказание от 5 мача.
Сега Фърги се нахвърли върху страничния рефер Дарън Кан. Защото не бил сигнализирал за две дузпи през първото полувреме за фаулове срещу Ашли Йънг и Дани Уелбек.
Тук Съра бе прав. И двете спокойно можеха да бъдат дузпи. И точно затова той се разхождаше по тъчлинията с такова изражение, че дори и най-нахаканите бабаити биха се свили плахо. Фъргюсън сума ти време надуваше ухото на четвъртия рефер Фил Дауд. Шотландецът толкова се бе разгорещил, че дори имаше физически контакт между двамата.
Е, в крайна сметка всичко е добре, след като свършва добре. През второто полувреме Червените дяволи си получиха двете дузпи. А какво ли щеше да стане, ако бяха изпълнили два наказателни удара и преди почивката? Може би тогава най-накрая, дори и за един-единствен миг, сър Алекс щеше да бъде щастлив и да повярва, че светът не заговорничи срещу него.